Глава 60 : Заключение.

Автор: Елена Филатова, Превод: Sunny
01.12.2012
В заключение за "Призрачния град" и "Земята на вълците"

Началото е от два фото репортажа или разказа за Чернобил. "Призрачния град" беше написан през 2003-2004, а "Земята на вълците" през 2005.
"Призрачният град" е атакуван още от деня на неговото публикуване. Мнозина не оценяват моя труд. "Чернобил е трагедия и ние не искаме да си спомняме" казват те. Да така е, но също така е и човешка грешка и няма как да бъде забравена.

През 2004, сайта ми за "Чернобил" е сред най-посещаваните в интернет. Точно когато акаунта ми беше блокиран и вестниците по цял свят започнаха да пишат, че било рекламен трик, реклама на компютърна игра, фотошоп и.т.н., Аз успях да устоя на натиска и съм горда с този факт. С всички тези преживявания и премеждия разбрах, че този, който иска да каже истината трябва да е способен да застане зад нея, това ме вдъхнови да на направя втората част на историята за Чернобил, "Земята на вълците".

Има обещаваща перспектива за "големи пари" в производството на атомна електроенергия. Само 1 кг (2,2 паунда) от рафиниран уран може да произведе същото количество електроенергия равняващо се на 50 пълни ремаркета с въглища (3,000 тона). Рафинирания уран сам по себе си е в съотношение 3 милиона към едно в сравнение с въглищата. Това натурално и мощно гориво, привлича политици и бизнес интереси с основната идея за дойна крава, която няма лимит за това колко ще издоят, и това без да ги е грижа за безопасността на реактора или за здравето на хората, докато в един момент вместо така желаното мляко не получат кръв.
Независимо колко пъти и по колко начина се опитваха да дискредитират моя сайт, историята още е там и още хора продължават да я четат.
Аз не съм про- или анти- ядрен активист. Аз съм просто про-човек или автор, който мисли, че Чернобил е предупреждение към човечеството.
Не мисля, че атома сам по себе си е зъл. Става такъв само в грешните ръце. С правилна употреба, той може да служи на хората, при условие да не се използва с цел война, когато не принадлежи на комунисти, ислямисти или капиталисти. Проблемът, е че животът на народите е нищо друго освен войни и тревоги, докато мирни години се появява само като случайни и кратки паузи. Комунистите, ислямисти или капиталистите са винаги са първите, които се опитват да завладеят атома. НЕПРОСТИМА ГРЕШКА В ЧОВЕШКАТА СЪЩНОСТ ПРАВИ РЕАКТОРИТЕ ОПАСНИ.
Интереса ми към Чернобил започна някъде към 1992, тогава аз първо пътувах през беларуските селища северно от реактора. Бях млада и зоната силно ме впечатляваше. Сякаш ме привличаше тъмната красота на това място, красота, която другите не виждат.
Горещи точки се използват, като събирателно име за всички силно замърсени области като например Вилча. Стойността от Цезий 60 кюри е измерена през 1991 година. Нивото на радиоактивните изотопи на Плутония измерено тогава е било 0.7 кюри/кв.км. Стронций 15 кюри/кв.км. По стандартите на Чернобил, Вилча е типична "гореща точка".

На страницата за "Червената Гора" казвам, че тя свети в тъмното, което е просто шега. Радиацията не може да бъде видяна. Използвам го просто метафорично. Екстремно високата радиация може да бъде видяна на някои видео материали, в зависимост преди всичко от качеството на филма. Представляват малки искри. Радиация се е запечатала на филма, "Последният ден на Припят". Автор на филма е, Михаил Назаренко, който също заснема и атомната централа и последните часове на Припят, както и самата евакуация.

По време на евакуацията официално измереното ниво на радиацията в Припят е било достигнало 1 рентген на час. Докато хората казват, че били 7 рентгена на час. Това е голяма разлика, понеже ако първата версия е вярна хората биха умрели в интервала от два или три месеца. Докато според второ твърдение срока би бил седмица. Аз вярвам, че и двете твърдения са верни, понеже през първата седмица след инцидента, радиоактивното ниво по улиците може да бъде измерено по-високо от колкото във въздуха на ниво на очите.
Моята история описва как аз видях Чернобил някъде 17-19 години след инцидента, така че не съм обновявала никаква информация относно радиационното ниво, броя на хората живели в зоната, и.т.н. ...

Някой от снимките не са мое дело. Публикувала съм ги в сайта ми с позволение на техните автори: Richard Willson, Philip E.Berghausen, Александър Сирота. Искам да благодаря на всички, който ми помогнаха за този сайт, и на тези, който продължават да ми помагат.
Песента "Ghost Town" е подарък за мен от музикалното дуо "Huns and Dr.Beeker".
Опитах се да избягвам научната терминология и по същество да опиша всички сложни въпроси с прости думи. Ако има нещо неясно, моля проверете речника.

Научната част на тази история свързана с радиоактивността на елемента америций е невероятно сложна област и е почти невъзможно да бъде разбрана от всеки. Разликата между лабораторните радиоактивни тестове и тестовете на откритие огромна. Все едно да сравняваш стрелба на стрелбище с реална битка. Наблюденията ми са базирани на опит и моят подход винаги е преди всичко практически.
Радиоактивността, която ние виждаме чрез гайгер брояча е комбиниран резултат от всички видове радиация, който действително са един комплексен коктейл. Am-241 е един от компонентите на този коктейл, при различни обстоятелства той може да е повече, или по-малко опасен от Pu-241, всеки елемент може да бъде опасен по свой собствен начин. Все пак двата елементите са алфа-емитери, и двата елемента излъчват гама лъчи, като част от процеса им на разпад. В зависимост от първоначалната им енергия, гама лъчите могат да се придвижват по въздуха и са откриваеми с гайгеров брояч. За мен опасни докато пътувам са елементите със силно гама лъчение, като например Америций.

По-долу е показана приблизителна графика, която посочва времето за разпад на Pu-241, който създава и акумулира Am-241. Масата е посочена във вертикалната скала, а времето в хоризонталната.

За съжаление снимката на "Elephant foot" е лошо качество, като всяка снимка на подобен феномен тя е направена от разстояние. Никой не би могъл да влезе в тази стая поради простата причина, че там радиацията достига 10.000 рентгена на час.

"Elephant's Foot" е просто най-голямата формация, но в действителност е малка част от горивото, което е било в реактора. Експлозията пробива дъното на реактора и разтопеният материал от ядрото на реактора е изтекъл към стаите и коридорите под него. По този начин реактора се е изпразнил и изтеклото гориво не е концентрирано на едно място. Това е един вид добра новина, защото така се редуцира възможността от друга верижна реакция. От графиката по-долу ще стане по-ясно как е построен реактора и къде се намира горивото сега.

Радиоактивната магма изглежда като стъкло, защото се е смесило с пясъка и е било прилежно пакетирано от обвивката на реактора.
Ако искате да разберете повече погледнете видеото, което е заснето дълбоко в мазето на реактор номер 4 и показва "Elephant's Foot"
Количеството на горивото останало под саркофага е обект на обсъждане между учените. Трудна задача е да бъдат изследвани всички стаи и коридори, защото радиационното ниво може да достигне до 1000 Рентгена и нагоре. Учените преминават бегом през такива високорадиоактивни места. 1000 Рентгена са способни да убият човек в рамките на един час. Защитните костюми не са ефективни на такива места. Няма средство способно да защити човек при такова ниво на радиация.

Преди фаталният ден 26 Април 1986, атомната централа на Чернобил е била голям успех. Енергията, която произвежда надминава всички очаквания и нужди, а нейната сигурност не подлежала на съмнение. Главният инженер проектирал реакторите на централата казвал, че централата е до такава степен безопасна, че може да бъде поставен и на Червения площад в Москва.

Чернобилската централа е осигурявала електричество на 2 милиона души и единственото удобно време за провеждане на тестове е било през нощта, защото тогава консумацията на енергия е най-ниска. Деня когато е било запланувано провеждането на "тест за безопасност" той бил възприет от операторите, като поредното рутинно задание. Причината за провеждане на този тест била нуждата от оценяване на държанието на реактора в случай на спиране на електоподаването. Това което обаче са пропуснали да разберат е колко нестабилен е този модел руски реактори при опит да работят при ниска мощност. Всички реактори работят на следния принцип: В урановото гориво неутроните се делят и урановите атоми започват процес наречен "самостоятелно поддържане на верижна реакция". Енергията от този процес отделя топлина, която нагрява водата циркулираща около горивото в следствие на което тя се превръща на пара, а тя от своя страна завърта турбината, която произвежда електроенергия. След това цялата вода се рециклира и се връща за да охлажда ядрото.

В реактор номер 4 на Чернобилската централа съдържал сто и седемнадесет отделни тръби с уран, който били заобиколени от графитни блокове, който да поддържат верижната реакция. Контролните пръти абсорбират неутроните и спомагат забавянето на верижната реакция. Те биват изваждани от ядрото когато е нужно повишаване на мощността и връщани обратно когато е нужно понижаване. От гледна точка на сигурността минимално количество контролни пръти, който трябва винаги да има в реактора е 30. Това правило е нужно.. На всички етапи от работата на реактора, капацитета на генерираната енергия не бива да надвишава възможността на контролните пръти да контролират верижната реакция. Тези 30 контролни пръти се намират в зона където могат най-добре да въздействат върху ядрото и така да контролират генерираната мощност. От своя страна охлаждащата вода абсорбира допълнителните неутрони и така помага за регулиране на нивото на верижната реакция. Опасното при реакторите от този вид е ако се получат водни загуби от изпаряване или по друга причина. В такава ситуация допълните неутрони могат да забързат верижната реакция до положение, което да направи реактора неуправляем. Именно това се е случило в Чернобил.

След прекъсване на най-ниските комуникационни линии на водното охлаждане, който отговарят за охлаждането на ядрото на практика реактора е оставен без вода. Експлозията първоначално засегнала горивният отсек, щом той започнал да се разпада на части налягането започнало да се покачва. Колко точно са експлозиите предизвикани от парата не е ясно. Някой казват, че са били три или повече. След тях е дошла и последната, най-силната и най-ужасяващата експлозия предизвикана от детонацията на газ в ядрото.
Главната експлозия е била причинена от комбинацията на следните фактори:
  • 1) Имало е само няколко (може би по-малко от 10) контролни пръти по това време в реактора. Това са точно онези контролни пръти, който ако са налични могат мигновеното да прекъснат неконтролираното забързване на верижната реакция.
  • 2) Изключващите пръти са се прибирали с прекалено бавна скорост- ускорението от 1/4 от скоростта на свободно падане (g/4) вместо да бъдат вкарана максимално бързо.
  • 3) С цел да бъдат спестени пари 1 метър от контролните пръти е бил от ГРАФИТ! Това спомага за моментно увеличение на което не може да се противодейства в рамките на 1/20 секунди.
Сред другите дефекти, грешки и неизправности си струва да се спомене отсъствието на шапка (вторичен контур), който предотврати подобна катастрофа, като тази в "Три майл айлънд" САЩ. В СССР беше казано многократно, че центрелите без подобни вторични контури са опасни, но независимо от това строежите на такива е продължило, защото са по-евтини с 30%.
След експлозията единственият начин да бъде забавена верижната реакция е бил да бомбардират реактора от хеликоптери с неутронни абсорбери и други химикали. Скоро след това много от смелите пилоти участвали в тази акция умират. Но снимките и видео архивите на техния подвиг оцеляха.Вижте видеото направено от хеликоптер.

Не пропускайте 6 минутното видео на Владимир Шевченко, наречено "Хроники от Тежките дни"
Това видео показва "биороботите" по време на тяхната работа в последният етап от почистването на покрива.
Снимките по-долу са от "милирентгеновия" парад по повод 1-ви Май. Вероятно това е единственият парад, на който отсъстват партийните величия и техните семейства. Винаги вярното правило, че "пасажерите първа класа" първи напускат потъващия кораб, техните семейства напускат Киев на 26-ти Април, максимално скоро след като научават за експлозията в атомната електроцентрала.
Никой не е бил наказан за скриването на истината от хората.

Наказани бяха само шест човека от персонала на централата. Снимки от процеса може да видите по-долу.. Шестимата служители на централата бяха осъдени да излежат различни срокове от 2 до 10 години. Единствено зам.-главения инженер признава вината си. "Аз бях виновен, но нима не важи същото и за цялата система?, бяха неговите думи.

През 1991 СССР се разпада. От тогава, някой неща се променят: комунистите станаха демократи, комсомолските лидери станаха бизнесмени, съдии и прокурори станаха политици и представители на правителството. А какво стана с хората доверили се на техните лидери и отишли да чистят около реактора? Всеки от тях останал сам с неговият или нейният рак знае, че ще умре и след неговата или нейната смърт, броят на жертвите все така ще бъде?.. 31 !!!

Материалите за тази страница могат да бъдат копирани и превеждани или използвани за други цели, без запазени права. Моят цел е да покажа тази страница на колкото е възможно повече хора.
Благодаря на всички, че прочетохте разказите ми.

Елена Филатова

Изберете глава → Интродукция ... Фотоалбум ... Панорамни снимки ... Вълк ... Хаос ... Къщи ... Още панорамни снимки ... Бодлива тел ... Още панорамни снимки ... Детска площадка ... Още панорамни снимки ... Призрачния затвор ... Още панорамни снимки ... Сърцето на Царството на Плутон ... Още панорамни снимки ... Селско училище ... Заключение ...



Разкази




Приятели


Вход

Потребител:

Парола:


Запомни ме:

Регистрация.
Забравих си паролата!