Глава 34 : Каменния път.

Автор: Елена Филатова, Превод: Cucaracha
02.09.2008
Ние сме на границата, знакът ни приветства на всичките 16 езика на републиките от бившия СССР.

На по–новите карти Земята на вълците се появява като една голяма дупка. Обезлюдени градове, села както и пътища са махнати от картата. Те не искат някой случаен шофьор да се появи на пътища, които не са „здрави” от гледна точка на околната среда.
Граничната бразда е широка. Земята все още не се е преборила с границата. Ако свърнем от главния път и пътуваме успоредно на границата, ще минем през мъртви села и никога няма да знаем от коя страна на границата сме.

Ние пътуваме докъдето свършва асфалтовия път, след това изоставяме возилото и продължаваме да вървим пеша. Няма нужда да се притесняваме да оставим кола или мотоциклет, никой няма да ги намери, тук шанса да срещнеш някого е равен на шанса да срещнеш някой на Антарктида.
Пътният знак показва дистанцията до някое селище.

Това е някакво сгушено гнездо. Но птичките отдавна са излетели.

Изберете глава → Интродукция ... Време за тръгване ... Храсти ... Хранителна кошница ... Пристигане във Вилча ... Нощно Черние ... Алфа, бета, гама ... Дупка на картата ... Безименно селище ... Смирновка ... Постоянен президент ... Гроб на незнаен войник в незнайно селище ... В град от Земята на вълците ... Комин и хладилник ... Центъра на Полеское ... Да запазим града ... Край на пътуването.



Разкази




Приятели


Вход

Потребител:

Парола:


Запомни ме:

Регистрация.
Забравих си паролата!