Глава 29 : Храсти.

Автор: Елена Филатова, Превод: Cucaracha
02.09.2008
По тези пътища пътуваме, на някои места те са хубави.

На някои места не са.

Понякога паднали стълбове препречват пътя.

Докато пътуваме през Земята на вълците, ние виждаме само сенките на умрели села и разрушени ферми. Ние също виждаме тревата, която расте до пътя, наричаме я чернобил, нещо като храсти. Тази трева има горчив вкус.

Ако пътуваме през есента, плодовите дървета биха ни накарали да си откъснем от тях големи ябълки или круши, но ние няма да го направим.

Книгата Разкритията казваше, че голямата звезда, която блестяла сякаш е лампа, когато паднала във водата, причинила фонтани и направила водата горчива ... така че ние не пием от тези фонтани.

Природата е непоколебима в това да си поиска земята отново. След около 100 години всички знаци за човечност ще са си отишли оттук. Радиацията ще остане дълго след това. Бъдещето на тази земя е радиация, вълци и храсти.

Изберете глава → Интродукция ... Време за тръгване ... Храсти ... Хранителна кошница ... Пристигане във Вилча ... Нощно Черние ... Алфа, бета, гама ... Дупка на картата ... Безименно селище ... Смирновка ... Постоянен президент ... Гроб на незнаен войник в незнайно селище ... В град от Земята на вълците ... Комин и хладилник ... Центъра на Полеское ... Да запазим града ... Край на пътуването.



Разкази




Приятели


Вход

Потребител:

Парола:


Запомни ме:

Регистрация.
Забравих си паролата!