Глава 3 : Разхождам се наоколо.

Автор: Елена Филатова, Превод: Cucaracha
04.06.2006
Пътищата, които водят на места, където никой не живее, са блокирани.

Но те са блокирани за колите, не и за мотоциклетите. Добрите момичета отиват в рая. А момичета на бързи мотори отиват където си поискат.


Това е което е останало от плодородно селище с население от 4,500. То се намира на 50-ина километра на юг от кота 0 – реактора.

Този стар човек живее в Чернобилската зона. Той е един от 3,500 човека, които или са отказали да напуснат или са се завърнали по домовете си след разтопяването от 1986 г. Аз се възхищавам на тези хора, защото всеки от тях е философ по свой си начин. Когато попиташ дали се страхуват, те казват, че е все едно дали ще умреш вкъщи от радиация или на някакво непознато място от носталгия по дома. Те ядат храна от собствените им градини, пият млякото на собствените им крави и твърдят, че са здрави...но старият човек е един от само 400, които са оцелели до наши дни. Той може би скоро ще се присъедини към 3,100 съседи, които спят вечен покой в земята, където са техните домове. Оказва се, че хората с най – голям кураж са били първите умрели тук. Явно този факт е верен навсякъде.

Изберете глава → Картата ... 600 години ... Разхождам се наоколо ... Пункт за проверка ... Загуби ... Ликвидаторите ... Преминавайки през град Чернобил ... Селска къща ... Ядрен завод ... Тишина ... Призрачния град - Припят ... Магазин за мотоциклети ... Хотел ... Ново начало ... Знамето им още беше там ... Нямаше манифестация за Деня на Труда ... Обратно в СССР ... Дяволско колело ... Изкачване ... Вовик+Таня=любов ... На покрива ... Градът където времето е спряло ... "Azure" и "Лунна соната" ... Детска градина ... Още от детската градина ... Огъня на Прометей.



Разкази




Приятели


Вход

Потребител:

Парола:


Запомни ме:

Регистрация.
Забравих си паролата!