Глава 20 : Вовик+Таня=любов.

Автор: Елена Филатова, Превод: Cucaracha
04.06.2006
Чувството, изразено на тази стена е Вовик + Таня = Любов. Да се чуди човек дали те са оцелели. И ако са, къде са сега. Може би някой ден те ще посетят този сайт и ще видят тази снимка, но дано си спомнят по – добри дни.

Този човек никога не си получи вестника. Новините в него внезапно станаха без значение. Календарът показва, че събота, 26 април 1986 г., е бил специален ден. Като погледнем нещата, които е оставил до вратата, може да преценим, че той е обичал да ходи на риболов. Неделите и номерът на годината на календара са били в червено мастило, което сега вече се е изпарило.

Може би човекът е отишъл да лови риба и повече не се е върнал. Чудя се как той е напуснал. Това е все едно животът ти да бъде разрязан на две парчета. В едното парче гащите ти още са под леглото, снимки на първата любов са оставени на пианото ... в другото парче си ти самият с твоите спомени и принадлежности за риболов.

Изберете глава → Картата ... 600 години ... Разхождам се наоколо ... Пункт за проверка ... Загуби ... Ликвидаторите ... Преминавайки през град Чернобил ... Селска къща ... Ядрен завод ... Тишина ... Призрачния град - Припят ... Магазин за мотоциклети ... Хотел ... Ново начало ... Знамето им още беше там ... Нямаше манифестация за Деня на Труда ... Обратно в СССР ... Дяволско колело ... Изкачване ... Вовик+Таня=любов ... На покрива ... Градът където времето е спряло ... "Azure" и "Лунна соната" ... Детска градина ... Още от детската градина ... Огъня на Прометей.



Разкази




Приятели


Вход

Потребител:

Парола:


Запомни ме:

Регистрация.
Забравих си паролата!