Глава 2 : 600 години.

Автор: Елена Филатова, Превод: Cucaracha
04.06.2006
В петък вечер на 25 април 1986 г., екипът на реактор Чернобил-4, подготвя тест за следващия ден, за да види колко дълго турбините ще продължат да се въртят и да произвеждат енергия ако електричеството угасне. Това бил труден тест, но е правен и преди. Като част от подготовката на теста, те изключили някои критични контролни системи – включително механизмите за автоматично изключване.
Малко след 1 часа през нощта на 26 април притокът на хладка вода спира и енергията започва да се увеличава. В 1.23 часа операторът изключва реактора в неговия режим на малко енергия и домино ефект от предишни грешки причинява остро повишаване на енергийното равнище, което води до огромна парна експлозия, която отнася 100 тонния капак на помещението, в което се намира ядрения реактор.
Някои от 211 контролни бутона присветват и след това втора експлозия, чиято причина все още е обект на дискусии между експертите, изхвърля фрагменти от горящия радиоактивен горивен склад и позволява въздух да нахлуе вътре – окислявайки няколко тона графитни блокове. Ако графит започне да гори е много трудно да бъде спрян. Огънят е овладян за 9 дни като върху горящата зона са хвърлени 5,000 тона пясък, доломити, олово и т.н. от хеликоптери. Радиацията е била толкова интензивна, че много от тези смели пилоти загинали.
Точно този графит е проводника на голяма част от радиацията в атмосферата като големи количества атмосферна радиация са измерени чак до Швеция – на хиляди мили разстояние. Причините за инцидента се описват като фатална комбинация от човешка грешка и неперфектна технология. В съотвествие с дълга традиция в съветската съдебна система, всички хора, работили в тази смяна са пратени в затвора, независимо от това, което точно работят. Човекът, който се опитал да спре верижната реакция в един последен опит да спре разтапянето на реактора бил осъден на 14 години затвор. Починал три седмици по – късно.
Радиацията ще остане в областта на Чернобил в следващите 48,000 години, но хората може би ще започнат пак да населяват района след около 600 години – плюс минус 3 века. Експертите предричат, че дотогава най – опасните елементи вече ще са изчезнали – или ще бъдат достатъчно погълнати от остатъка от световния въздух, почва и вода. Ако нашето правителство може по някакъв начин да намери парите и политическата воля да финансира необходимото научно изследване, може би ще бъде намерен начин да се неутрализира или изчисти замърсяването и по – скоро. В противен случай, нашите далечни последователи ще трябва да чакат радиацията да намалее до поносимо ниво. Ако използваме най – оптимистичния научен вариант, този момент ще бъде около 300 години от сегашния ... други учени казват 900 години. Аз мисля, че ще са 300, но хората често ме обвиняват в оптимизъм.

Спомням си ...
В украинския език (където не харесваме да казваме „the”) Чернобил е име на един вид трева. Тази дума кара всички хора тук да настръхват. Причината може би е, че Библията споменава тази дума в книгата с предсказанията – в предсказанието за края на света ...

Предсказание 8:10 И третия ангел пя, и падна голяма звезда от рая, грееща сякаш е лампа, и тя падна във реката, на мястото където водата се пръскаше като естествен фонтан.
Предсказание 8:11 И името на звездата е Чернобил. И част от водата се превърна в чернобил; и много хора умряха във водата, защото бяха отнесени.


Ако кажа на някого, че отивам към „мъртвата зона” ... първата реплика в най – добрия случай е: „Ти луда ли си?"
Моят баща казваше, че хората се страхуват от смъртоносни неща, които не могат да видят, да почувстват и да помиришат. Може би това е защото тези думи са добро описание на самата смърт.Баща ми е ядрен физик и ме е научил на много неща. Той много повече се притеснява от скоростта на моя мотор отколкото посоката, в която отивам.

Моите пътувания до Чернобил не са като разходка в парка, но рискът може да бъде управляван. Аз винаги ходя сама, е понякога има човек с мен, но никога в компанията на друго превозно средство, защото не искам някой да дига прах пред мен.
Аз бях ученичка през 1986 г. и няколко часа след инцидента, баща ми ни натовари всички на влака към къщата на баба. Баба ми живее на 800 км оттук, а баща ми не беше сигурен дали това е достатъчно далеч да сме далеч от обсега на големия лош вълк, наречен ядрено разтопяване.
Комунистическото правителство, което беше на власт тогава запази този инцидент в тайна. В Киев, хората бяха карани да участват в глупавия парад по случай Деня на Труда, организиран от властта, а тогава обикновените хора започнаха да научават новината за инцидента от чуждестранни радиостанции и роднини на тези, които починаха. Истинската паника настъпи 7-10 дни след инцидента. Тези, които бяха изложени на крайно големи нива ядрена радиация в първите 10 дни, когато инцидента все още беше държавна тайна, включително нищо неподозиращи посетители на зоната, или починаха или имат сериозни здравословни проблеми.
Да отиваме на север.
Време е да се повозим. Това е нашият път. Няма да има много коли по пътищата в района. Това място има много лоша слава и хората се опитват да не се навъртат наоколо. Колкото по – надалеч отиваме, толкова по – евтина е земята, толкова по – малко са хората и толкова по – хубава е природата ... това е обратното на което и да е такова място в света – и прогноза за това което ще се случи, хората сигурно някога ще се завърнат по тези места.
Като преминем 86-ия километър, ние намираме гигантско яйце – което маркира мястото, където цивилизацията, както знаем, свършва – и започва пътешествието из Чернобил.Някой е донесъл това яйце от Германия. То представлява нещо като символ на прекъсването на живота чрез удар в сърцето. Не знам дали този символизъм е окуражаващ или не. Както и да е, то кара хората да се замислят, а за нас е последният шанс да се запасим с храна, ставаща за ядене, питейна вода и незамърсено гориво. Нашият път оттук нататък е постепенно смрачаващата се картина на обезлюдени градове, празни села и изоставени ферми ...

Радиацията падала неравномерно, оставяйки някои места живи и други мъртви. Това е изоставено селище, намиращо се на 50 – ина километра на запад от реактора. Нивото на радиация тук е 50 – 70 микрорентгена на час, все още е високо, за да се завърнат хората да живеят тук.

Изберете глава → Картата ... 600 години ... Разхождам се наоколо ... Пункт за проверка ... Загуби ... Ликвидаторите ... Преминавайки през град Чернобил ... Селска къща ... Ядрен завод ... Тишина ... Призрачния град - Припят ... Магазин за мотоциклети ... Хотел ... Ново начало ... Знамето им още беше там ... Нямаше манифестация за Деня на Труда ... Обратно в СССР ... Дяволско колело ... Изкачване ... Вовик+Таня=любов ... На покрива ... Градът където времето е спряло ... "Azure" и "Лунна соната" ... Детска градина ... Още от детската градина ... Огъня на Прометей.



Разкази




Приятели


Вход

Потребител:

Парола:


Запомни ме:

Регистрация.
Забравих си паролата!